Bulgaria – Wikipedia

Posted on February 27, 2013

0



Image

Bulgaria
From Wikipedia, the free encyclopedia
Find disambiguation page for other meanings of Bulgaria.
Republic of Bulgaria

(Flag) (Coat of Arms)
Motto: Unity is Strength
National anthem: Mila Rodino
MENU0: 00
Name of local resident: Bulgarian

Location of Bulgaria (in red) in Europe and the European Union (light yellow)
Geography and population
Size 110 994 [1] [2] [3] km ²
(At 102nd place)
Water 0.3%
Limits • Romania (north);
• Serbia (northwest);
• Macedonia (to the southwest);
• Greece (south);
• Turkey (southeast);
• Black Sea (east)
Temperate Climate
Capital Sofia
42 ° 42 ‘s w. 23 ° 20 ‘Acting (G)
Largest city Sofia
Official Bulgarian language [4]
Population (prebr., 2011) 7,364,570 [5]
(In 96th place)
Density of us. 66.4 e. / Km ²
(At 128th place)
Urban us. 73%
(In 56th place)
Management
Form Parliamentary republic
President Rosen Plevneliev
Prime Minister Boyko Borisov
(Retired)
Organizations, the EU, NATO, BSEC, OSCE, UN, Antarctic Treaty, Council of Europe
History
Founded 681
First Kingdom 681 – 1018 г.
Second Kingdom 1185 – 1396 г.
Third country in 1878
Entry into the EU on Jan. 1, 2007
Economy
GDP (PPP, 2011) 101.036 billion [6]
(In 66th place)
GDP per capita (PPP) 13,597 [7]
(On site)
GDP (nom., 2011) 53.514 billion [8]
(In 72nd place)
GDP per capita (nom.) 7202 [9]
(On site)
HDI (2010) 0.743 (high)
(58th)
EFF. Gini (2008) 33.5 (low)
Item no. life of 73.0
(80th)
Infant mortality 11.8
(62nd)
Lite 98.3
(50th)
Currency Lev (BGN)
Other Information
Time zone EET
Summer time EEST
Code ISO BGR
Internet domain. Bg (. Eu)
Phone code 359
ITU prefix LZA – LZZ
Official site http://www.bulgaria.bg
Bulgaria, officially the Republic of Bulgaria is a country in Southeast Europe, in the eastern part of the Balkan peninsula and occupies 22% of its territory. Bordered on the north by Romania to the west by Serbia and the Republic of Macedonia to the south by Greece and Turkey yugoiztok. In the east, along the coastline, the country is washed by the waters of the Black Sea. The total length of the state border is 2,245 km, of which 1,181 km are land, 686 km – river (mostly along the Danube) and 378 km – sea. In addition to the mainland, Bulgaria also has some small islands in the Black Sea and the Danube River as St. Anastasia, Belene, St. John, St. Peter and others. With over 110 thousand km2 area and 7.4 million people, Bulgaria ranks 102nd and 96th place respectively in area and population in the world. In the area of ​​Bulgaria is 11th in the EU and 15th in Europe.
The earliest evidence of human presence in the lands of present day Bulgaria date back to 44,000 BC, or the Paleolithic. To the fifth millennium BC in northeastern Bulgaria advanced civilization flourished, creating the earliest gold ornaments in the world. From Antiquity to the Dark Ages in the lands of today’s Bulgaria developed culture of the Thracians, Greeks and Romans. With the arrival of the Slavs in the 6th century, and a century later the Bulgars, began the process of building of the Bulgarian state. Over 681 years is founded the First Bulgarian Empire, which lasted until 1018 and has a major impact on the Eastern peoples through their literary schools and their literature. Second Bulgarian Empire existed between 1185 and 1396, when it was conquered by the expanding Ottoman Empire. In 1878, after almost a century of cultural and economic renaissance, unsuccessful insurrections and diplomatic struggles, Bulgaria restores the state in the form of monarchy and is released from five centuries of Ottoman control by the Russian Empire. Shortly thereafter, Bulgaria began to lead a number of wars with its neighbors and allied with Germany during both world wars. In 1946 the autocratic monarchy was replaced by a Republic of the Soviet-led by the Bulgarian Communist Party. Called. “Socialist system” collapsed in 1990, after which Bulgaria took the road to liberal democracy and market economy. In 2004 the country joined NATO, and in 2007 – the European Union.
Economically, the industrial Bulgaria is a country whose economy is based on mining of metals and minerals and processing of raw materials. Smaller role in the economy, agriculture and tourism play. Key issues for the development of the country are very high levels of corruption and the critical demographic situation. Bulgaria is one of the founders of the Black Sea Economic Cooperation and the Organization for Security and Cooperation in Europe, also a member of the UN, Council of Europe, the European Union and NATO.
Contents [hide]
1 History
1.1 Prehistory and Antiquity
1.2 First Bulgarian Empire
1.3 Byzantine rule
1.4 Second Bulgarian Kingdom
1.5 Ottoman rule
1.6 Third Bulgarian Empire
1.6.1 Knyazhestvo Bulgaria and the Kingdom of Bulgaria
1.6.2 People’s Republic of Bulgaria
1.6.3 Republic of Bulgaria
2 Population
2.1 Education and health
3 Geography
4 Biodiversity and Environment
5 State system
5.1 Symbols and institutions
5.2 Counties
5.3 Armed forces
6 Economy
6.1 Primary sector
6.2 Secondary sector
6.3 Tertiary sector
7 Infrastructure
8 Culture
8.1 Art and architecture
8.1.1 Antiquity and Antiquity
8.1.2 Ages and Renaissance
8.1.3 Bulgarian Revival
8.2 References
Music 8.3
8.4 Science and Technology
Cinema 8.5
8.6 Sport
8.7 Customs
8.8 National cuisine
9 See also
10 External links
State institutions 10.01
10.02 More
11 Notes
History [edit]

Main article: History of Bulgaria
Prehistory and Antiquity [edit]
Main articles: Neolithic, Bronze Age, Thracians, Slavs and Odrysian Kingdom

Gold rhyton of the Thracian Panagyurishte Treasure, 4th to 3rd century BC
Prehistoric cultures in the Bulgarian lands include the Neolithic “Hamangia” and Vinchanskata culture (6th to 3rd millennia BC), the Chalcolithic culture “Varna” (fifth millennium BC, see . well Varna necropolis) and ezerskata culture of the Bronze Age. Karanovska culture it gives a chronological system Neolithic (Neolithic and Eneolithic) in the Balkans.
Some of the earliest inhabitants of the Balkans were the Thracians. The origin lack sufficient historical sources, but most likely originate from prototrakiyski people, including representatives of both the indigenous population and the Indo-European peoples. [10] The Thracians lived divided in various tribes until about 500 BC when King Teres unites most of them under the management of Odrysian kingdom. They were conquered in 300 BC by Alexander the Great, and later, around the first century – the Roman Empire. After the Romans and Greeks to attend the 4th century Gothic.
First Bulgarian Empire [Edit]
Main article: First Bulgarian Empire
In 632 years the creation of a Greater Bulgaria have put the foundation of the Bulgarian state. During the war with Great Bulgaria Khan Asparuh Khazars, the third son of Kubrat is pushed south of the Danube and settled in the area in 679 Ongal. In the summer of 680, the Byzantine Emperor Constantine IV Pogonat launched a campaign against the Bulgars. The defeat of the Byzantines and conquered by the Bulgars of the indigenous population ends with the conclusion of a peace treaty in the summer of 681, by which Asparuhova Bulgaria is recognized by Byzantium.
The first strategic territorial expansion in the south – the conquest of the area Zagora – becomes the rule of the son of Khan Asparuh – khan Tervel, in 705, in token of gratitude, the Byzantine Emperor Justinian II Rinotmet (Nosootryazani) that, thanks to the cooperation provided by Bulgarian Khan assistance regained his throne in Constantinople, gives the area of ​​Bulgarians and Tervel received the title of Caesar (Caesar). Bulgarian ruler played a decisive role in the rescue of Constantinople and Byzantium besieged by the army of the Arab Caliphate in the decisive battle of 717 Bulgarian soldiers cutting down on more than 20,000 Arabs. After the consolidation of the Bulgarian state in the early 8th century, the country fell into a prolonged political crisis manifested in the frequent change of rulers in Pliska, overcoming the management of Khan Kardam.

Bulgaria under Simeon
At the time of Khan Krum (803-814) during the first half of the 9th century, the Franks and the northwest Bulgarian ruler Krum east liquidate ailing Avar Khanate. At the time of Khan Krum was the first Bulgarian create written laws. An important element in the formation of the new Bulgarian nation, uniting with Proto Slavs and other tribes in the lands of the kingdom was formally introduced to the state language, which is developed on the basis of Slavic. [11] Bulgaria expanded its borders to the Middle Danube or the Tisza River the north and west to the Dnieper River (today’s Ukraine). For the first time, introducing administrative division in the country brought to complete construction of the administrative-territorial system / komitati / in the management of Khan Omurtag with managers / rebels / appointed by the central government in Pliska. After major military victories against the Avars Krum Byzantine Empire and Bulgaria became one of the great powers in Europe, among Frankish and Byzantine empires.
Boris I (852-889) converted the Bulgarians in 864 he founded the first Bulgarian literary school – Preslav in 885 years, and established in 855 years Glagolitic introduced as the official alphabet. When Simeon I (893-927), which creates and approves Bulgarian Patriarchate as one of the autocephalous Patriarchate, Bulgarian Empire (Empire) brings together several peoples under his scepter, and became one of the most powerful countries in Europe, extending almost the entire Balkan peninsula and the northwest – to the Tisza River covering the Carpathian mountains. The capital was moved in the management of Simeon I of Preslav.

In St. Peter I and the Bulgarian Tsar Boris II Bulgaria started to decline due to internal strife and distribution of Bogomilism. In 971 Kievan Rus conquered eastern Bulgaria and the capital Preslav and later Byzantine territories taken from the Kievan Rus. Then the capital was moved sequentially in Sredets, Skopje, Prespa, Ohrid and Bitola. After a long and bitter struggle between the Bulgarian and Byzantine rulers in 1018 the last strongholds of the country were conquered by the Byzantines after the defeat of the armies of Tsar Samuil in 1014 and the death of Ivan Vladislav in 1018
Byzantine rule [edit]
Main article: Byzantine rule
The first attempts at liberation of Bulgaria from Byzantine domination are the work of Peter Delian II (1040-1041) and Peter III and George Vojtech (1072). After losing the Battle of Byzantium Mantsikert ripe favorable internal processes contributing to the uplifting of the Bulgarian People’s Liberation Movement. Assen conclude strategic alliance against Byzantium in the Balkans with great zhupan of Raska Stefan Nemanja. In the spring of 1185 the brothers Asen and Peter decide to revolt. Focal point for his chosen Tarnovo. Many people join the insurgency because of the imposed tax on livestock. The rebels decided to start a rebellion Demetrius. To encourage people, and as a sign of the beginning of the action, the brothers Asen and Peter rumors that St. Demetrius had left Thessaloniki and its icon is located in a church built by the brothers.
On October 26, 1185 Assen and Peter are against Byzantine rule in the Bulgarian lands and the older brother Peter was proclaimed King Peter IV (later the younger Asen took power). Romaic leader Alexis Crow lost the first battles with the rebels. In the spring of 1187 the Emperor himself Isaac II Angelos siege Lovech fortress to regain possession of Moesia. After a fruitless three-month siege, he abandoned his intention and signed a peace treaty, which recognizes the de jure restoration of Bulgarian independence and statehood. This act marked the beginning of a chronological historiography the Second Bulgarian Empire.
Second Bulgarian Empire [Edit]
Main article: Second Bulgarian Kingdom

Bulgaria during the reign of Ivan Asen II (1218-1241)
Second Bulgarian Empire (1185-1393), created by the brothers Asen and Peter after the period of Byzantine rule (1018-1186), is a capital Tarnovo. In the 12th century, the state reinforces the military successes of Kaloyan over the knights of the Fourth Crusade and the capture of the Latin Empire Emperor Baldwin of Flanders in 1205
During the years 1218-41 begins its territorial expansion, economic and cultural development of Ivan Asen II, and the resumption of the Bulgarian Patriarchate.
Years between 1241-80, were marked by the invasion of the Tatar Golden Horde, decline to King Constantine Tih Asen and rebellion. In 1299 ascended the throne Tartar usurpers-waiting. Theodore Svetoslav (1300-1322) The Tatar was able to remove a threat to Bulgaria and strengthens the state, but after his death are growing aspirations of nobility to disengage from the central government. This led to the separation of Dobrudja despotism.
1371 is accompanied by separation of Bulgaria between the heirs of John Alexander: Turnovo Kingdom – Ivan Shishman and Vidin Kingdom – Ivan Sratsimir. Vidin Vidin Kingdom and Bulgaria became a vassal of the Ottoman Empire in 1396 after the defeat of the Crusaders at Nikopol. Bulgarian state as existed Vidin Kingdom until 1422 when the last Bulgarian Tsar Constantine Asen II – the only son of Ivan Sratsimir is driven to Belgrade where he died in 1422 the Ottoman Empire finally conquered Bulgarian lands in 1422 In 1444 Vladislav III Varnenchik trying unsuccessfully to free the Balkans from the Ottomans, reaching Varna, where he was defeated by Sultan Murad II.
Ottoman rule [edit]
Main article: Ottoman rule in Bulgaria

Picture of Bulgarian women 1586
During Ottoman rule, the Bulgarians are subjected to religious, political, economic and legal discrimination [12] aristocracy was eliminated [13] Bulgarian culture was suppressed and isolated from Europe and the educated clergy fled to other countries. [14]
15th century was marked by Constantine Asen II, and the revolt of Constantine Fruzhin, the campaigns of Wladyslaw III of Varna and Janos Hunyadi – this is the first attempt to liberate Bulgaria from the Ottoman government. During 1454 and the first was captured rebel – Radic acted in Sofia. Between the 16th and 17th centuries the simple erupted several uprisings against the conqueror – Turnovo (1598) Chiprovo (1688) and Karposhovo Uprising (1689). All these attempts to restore the Bulgarian state remained fruitless.
In the 18th century began a period of economic and cultural development – a Bulgarian Revival, launched by a Saint of Plovdiv by writing a History of Slavs in 1762. Begin to fight for independence at three levels – educational, religious and political.

Vasil Levski – one of the main ideologists and organizers of the Bulgarian liberation movement
Although the first schools in Bulgaria – Killeen, appearing as early as the 15th century, their numbers rapidly increased during the 18th and 19th centuries. Along with them come and reciprocal schools and community centers, where in contrast to a religious school is taught to speak Bulgarian. In 1824 was released and called. Fish Primer, the first Bulgarian textbook of encyclopedic character. In religious terms, of 3 April 1860 Ilarion announces the release of the Bulgarian Church of the Ecumenical Patriarchate, and February 27, 1870 the Sultan issued a firman for the establishment of an autonomous Bulgarian Exarchate, the first Exarch – Antim I, was elected in 1872.
During the Crimean War a secret society and Elders aimed at the liberation of Bulgaria by the Russian troops. The failure of Russia in the war, however, these efforts doomed to failure, and diplomatically Bulgarian question was not treated. The war, however, gives further impetus to efforts for liberation, and between 1860 and 78 arises organized national liberation movement – Rakovski based Secret Central Bulgarian Committee Karavelov, Hristo Botev and Vasil Levski established the Bulgarian Revolutionary Central Committee. Bursting Stara Zagora (1875) and April (1876) uprisings last organized and led by George Benkovski Panayot Volov School of Transport, Zahari Stoyanov, Obretenovi and others. On 12 April 1877 broke the Russo-Turkish war, hostilities continued until 19 January 1878. On March 3, 1878 with the Treaty of San Stefano was restored Bulgarian state.
Third Bulgarian Empire [Edit]
Main article: Third Bulgarian Empire
Third Bulgarian Empire is a term used by history, to mark the third stage of the restoration of the Bulgarian state. It began life on March 3, 1878, when the San Stefano Treaty of San Stefano was ended the Russo-Turkish War. Originally territory encompassed the territories populated with Bulgarians from the Black Sea to Lake Ohrid from the Danube to the Aegean Sea. Worried by the significant Russian influence in the Balkans, the Great Powers held Congress of Berlin in June-July 1878, which the contract is reviewed. Then they made and signed a new contract called Berlin. He said San Stefano Bulgaria was divided. Forming the Principality of Bulgaria and Eastern Rumelia. The eastern part became autonomous region, which remained in the Ottoman Empire.
Knyazhestvo Bulgaria and the Kingdom of Bulgaria [edit]
Main article: Principality of Bulgaria
Main article: Kingdom of Bulgaria
Shortly after the liberation of July 1, 1878 was signed the Berlin Treaty, which fragments Bulgaria 5 parts: “alone and tributary” Principality of Bulgaria (includes lands between the Danube and the Balkan Mountains and the Sofia region) with its capital in Sofia, “the sovereignty of the H . C. Sultana “Eastern Rumelia – administratively autonomous region of the Ottoman Empire with its capital Plovdiv, Thrace, Macedonia and South remain the Ottoman Empire, was a Northern Dobrogea Romania and South Pomoravlje – Serbia. In 1879, the Constituent Assembly was held and adopted its first constitution – the Turnovo. For Bulgarian prince was elected Alexander I Battenberg, whose surname comes from the dynasty Hesse-Darmstadt. Even in its first year principality efforts to unite at least partially Bulgarian territories – September 6, 1885 was declared unification with Eastern Rumelia. The Serbian-Bulgarian War was the first of a series of wars in which Bulgaria was drawn up in 1945. In the late 19th century and beginning active struggle for the liberation of Macedonia marked the creation of the Internal Macedonian Revolutionary Organization (IMRO) of Gotse Delchev in 1893, organized the Ilinden Uprising in 1903.

Tsar Boris III and Hermann Goering, 1935
With the formal declaration of independence on September 22, 1908 Bulgaria became a kingdom and Prince Ferdinand I was already branded as a king. Between 1912 and 1919 the country was embroiled in three successive wars – Balkan (1912), Inter (1913) and WWI (1915-1918). Loss led to the First Balkan national catastrophe, and the World War – II by national catastrophe. Ferdinand abdicated in favor of his son Boris III.
In the years since political instability reigns – in 1923 the government was overthrown by Alexander Stamboliyski and came to power Alexander Tsankov. By 1930 the situation deteriorated significantly, largely due to the effects of the Great Depression and rising tensions in Europe and the world. On May 19, 1934 a military coup was carried out by “Unit” and a military alliance with Prime Minister Kimon Georgiev, but his reign lasts less than a year – until January 1935, when Boris found a royal authoritarian dictatorship. [15]

After World War II, Bulgaria fell within the sphere of influence of the Soviet Union in 1946 and became a Republic party rule of the Communist Party and led by Georgi Dimitrov (1946-1949). Cash is the Soviet model of planned economy with nationalization of industry and collectivization of agriculture. During the reign of Valko Chervenkov (1950-1956) was a significant increase in the consumption of food, standard of living and average wages (75%), [16] while some political purges, censorship is imposed and held isolationist foreign policy. [17] Bulgaria becomes a member of the United Nations on 14 December 1955. PRB is one of the founding countries of the Council for Mutual Economic Assistance (in 1949) and the Warsaw Pact (1955), and as such is highly integrated in the political, economic and military relationship with the Soviet Union and its allies. Todor Zhivkov (1956-89) ruled Bulgaria as general secretary of the Central Committee of the Communist Party and by 1971 – and as chairman of the State Council. On the one hand, his rule was characterized by consolidation of authoritarianism and copying Soviet foreign and domestic policy, and Zhivkov became the longest-serving politician of the Eastern bloc. [18] On the other hand, this is an unprecedented period of political and social Stability in Bulgaria. [19] In 1971, a new Constitution of the People’s Republic of Bulgaria.

Geography [Edit]

Polity [edit]

Counties [edit]

Economics [Edit]
Culture [edit]

Under Bulgarian literature means all books, created and written in Bulgarian.

Bulgaria is famous for its many talented singers Boris Hristov, Gena Dimitrova, Anna Tomova-Sintow, Raina Kabaivanska and Nicolai Ghiaurov. At the time of the so-called socialism develops. Many of them enjoy worldwide fame in the 60s, 70s and 80s, and some of them are very popular today in Bulgaria.
The biggest studio at that time commissary “Boyana”.

Bulgaria has a long tradition in sports. There is success in almost all European and world competitions. The most famous sport is football, but certainly soon after volleyball ranks.

Balgarite have many distinctive rituals derived from the combination of pagan and Christian beliefs about the world and universe. They are usually arranged in calendar order.
Then the whole village gathered and potential in-law and the boys dressed up looking girls to choose their future wives and wives. Easter Easter is the most important religious holiday. Red Easter eggs are dyed on Holy Thursday. The first painted red egg grandmother draws cross sign on the foreheads of children to be healthy and rosy this year.
Mummer rituals performed by men dressed as animals or typical characters (grandmother, grandfather, King, publican), always with masks on their heads, often with bells belt and coats with fur outside. They dance in the streets to scare away bad forces and banish the cold and perform ritual activities such as plowing, sowing and other fertility and health.
Koleduvane e most important ritual in relation to winter holiday and one of the largest annual festivals known throughout the Bulgarian ethnic territory. Carol singing for happiness in family and acquired the farm.
Fire dancing is a dance barefoot on coals, but it has a religious meaning. The fire dancers are the guardians of hidden knowledge. The custom today is most authentically preserved in Bulgari.
This section is empty or is a stub. You can help Wikipedia expand it.
This is especially true in the baking and the explanation is simple – once households have barely had their own ovens, are treated the prepared baking dish in public ovens. Another feature is the inclusion of many fresh or canned vegetables, processed meat simultaneously.

source: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на България.

Република България
Знаме на България
Герб на България
(знаме) (герб)
ДевизСъединението прави силата
Национален химнМила Родино

MENU
0:00
Наименование на местния жител: Българин
Местоположение на България (в червено) в Европа и Европейския съюз (светложълто)
Местоположение на България (в червено) вЕвропа и Европейския съюз (светложълто)
География и население
Площ 110 994[1][2][3] km²
(на 102-ро място)
Води 0,3%
Граници  • Flag of Romania.svg Румъния (на север);
• Flag of Serbia.svg Сърбия (на северозапад);
• Flag of Macedonia.svg Македония (на югозапад);
• Flag of Greece.svg Гърция (на юг);
• Flag of Turkey.svg Турция (на югоизток);
• Черно море (на изток)
Климат Умереноконтинентален
Столица София
42°42′ с. ш. 23°20′ и. д. (G)
Най-голям град София
Официален език Български[4]
Население (пребр., 2011) Понижение 7 364 570 [5]
(на 96-то място)
Гъстота на нас. 66,4 д./km²
(на 128-мо място)
Градско нас. 73%
(на 56-то място)
Управление
Форма Парламентарна република
Президент Росен Плевнелиев
Министър-председател Бойко Борисов
(в оставка)
Организации ЕСНАТООЧИСОССЕ,ООНАнтарктически договорСъвет на Европа
История
Основаване 681 г.
Първо царство 681 – 1018 г.
Второ царство 1185 – 1396 г.
Tрета държава от 1878 г.
Влизане в ЕС 1 януари 2007 г.
Икономика
БВП (ППС, 2011) Повишение 101,036 млрд. долара[6]
(на 66-то място)
БВП на човек (ППС) Повишение 13 597[7]
(на място)
БВП (ном., 2011) Повишение 53,514 млрд. долара[8]
(на 72-ро място)
БВП на човек (ном.) Повишение 7 202[9]
(на място)
ИЧР (2010 г.) Повишение 0,743 (висок)
(58-мо)
Коеф. на Джини (2008 г.) 33,5 (нисък)
Прод. на живота 73,0
(80-то)
Детска смъртност 11,8
(62-ро)
Грамотност 98,3
(50-то)
Валута Лев (BGN)
Други данни
Часова зона EET
Лятно време EEST
Код по ISO BGR
Интернет домейн .bg (.eu)
Телефонен код 359
ITU префикс LZA — LZZ
Официален сайт www.bulgaria.bg

Бълга̀рия, официално Репу̀блика Бълга̀рия, е държава в Югоизточна Европа, в източната част на Балканския полуостров и заема 22% от неговата територия. Граничи на север с Румъния; на запад със Сърбия и Република Македония; на юг с Гърция и на югoизток сТурция. На изток, по протежение на бреговата ивица, страната се мие от водите на Черно море. Общата дължина на държавната граница е 2245 км, от които 1181 км са сухоземни, 686 км — речни (главно по река Дунав) и 378 км — морски. Освен континенталната част, България също притежава и някои малки острови в Черно Море и по р. Дунав като Св. АнастасияБеленеСв. ИванСв. Петър и други. Със своите над 110 хил. км2 площ и 7,4 милиона души, България се подрежда на 102-ро и 96-то място съответно по площ и по население в света. По площ България е 11-а в ЕС и 15-а в цяла Европа.

Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от 44 000 г. преди Христа, или епохата напалеолита. Към петото хилядолетие преди Христа в североизточна България процъфтява високоразвита цивилизация, която създава най-ранните златни украшения в света. От Античността до Тъмните векове по земите на днешна България се развиват културите на траките,древните гърци и римляните. С пристигането на славяните през 6-ти век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност. През 681 година е основана Първата българска държава, която просъществува до 1018 и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата си. Втората българска държавасъществува между 1185 и 1396 година, когато тя е завладяна от разрастващата се Османска империя. През 1878, след почти век на културно и икономическо възраждане, неуспешни въстания и дипломатически борби, България възстановява държавността си под формата на монархия и се освобождава от петвековния османски контрол с помощта на Руската империя. Малко след това България започва да води редица войни със своите съседи и се съюзява с Германия по време на двете световни войни. През 1946 автократичната монархия е заменена с народна република от съветски тип, ръководена от Българската комунистическа партия. Т.нар. „социалистически строй“ рухва през 1990 година, след което България поема по пътя на либералната демокрация и пазарната икономика. През 2004 страната се присъединява към НАТО, а през 2007 – към Европейския съюз.

В икономически аспект България е промишлена страна, чиято икономика се гради върху добива на метали и минерали, и преработката на суровини. По-малка роля в икономиката играят земеделието и туризмът. Основни проблеми пред развитието на страната са много високите нива на корупция и критичната демографска ситуация. България е една от основателките на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа; също така е пълноправен член на ООНСъвета на ЕвропаЕвропейския съюз и НАТО.

Съдържание

[скриване]

История [редактиране]

 Основна статия: История на България

Праистория и античност [редактиране]

Златен ритон, част от тракийскотопанагюрско съкровище, 4-ти до 3-ти век пр.н.е.

Праисторически култури в българските земи включват: неолитната „Хаманджия“ иВинчанската култура (6-то до 3-то хилядолетие пр.н.е.), енеолитната „култура Варна“ (5-то хил. пр.н.е., вж. също Варненски некропол) и езерската култура от бронзовата епоха.Карановската култура пък дава хронологическа система за новокаменната епоха (неолит и енеолит) на Балканския полуостров.

Едни от най-ранните обитатели на Балканския полуостров са траките. За произхода им липсват достатъчно исторически извори, но най-вероятно произлизат от прототракийски народ, включвал представители както на автохтонно население, така и на индоевропейски народи.[10] Траките живели разделени на различни племена до около 500 г.пр.н.е., когатоцар Терес обединява повечето от тях под управлението на Одриското царство. Те биват покорени през 300 г.пр.н.е. от Александър Велики, а по-късно, около 1-ви век – от Римската империя. След римляните и гърците, към 4 век присъстват и готите.

Първо българско царство [редактиране]

 Основна статия: Първо българско царство

През 632 година със създаването на Велика България са сложени основите на българската държавност. В хода на войната на Велика България с хазарите кан Аспарух, третият син на Кубрат, е изтласкан на югозапад към Дунава и се заселва през 679 в областта Онгъл. През лятото на 680 г. византийският император Константин IV Погонат предприема поход срещу прабългарите. Поражението на византийците и покоряването от страна на прабългарите на завареното население завършва със сключването на мирен договор през лятото на 681 г, чрез които Аспарухова България е призната от Византия.

Първото стратегическо териториално разширение на юг — завземането на областта Загоре – става по време на управлението на сина накан Аспарух – кан Тервел, през 705 г. В знак на признателност, византийският император Юстиниан II Ринотмет (Носоотрязани), който благодарение на оказаното му от българския кан съдействие възвръща престола си в Константинопол, дарява областта на българите, а Тервел получава титлата кесар (цезар). Българският владетел изиграва решителна роля в спасяването на Константинопол и Византия от обсаждащата армия на Арабския халифат, като в решителното сражение от 717 г. българските воини посичат над 20,000 араби. След укрепването на българската държава, в началото на 8 век страната изпада в продължителна политическа криза изразяваща се в честа смяна на владетелите в Плиска, предоляна при управлението на кан Кардам.

България при цар Симеон

По времето на кан Крум (803 — 814) и през първата половина на 9 век франките от северозапад и българският владетел Крум от изток ликвидират изпадналият в криза Аварския хаганат. По времето на кан Крум се създават и първите български писани закони. Важен елемент от формирането на новата българска народност, обединяваща славяните с прабългарите и другите племена в земите на царството е въведения официален за държавата език, който се развил на основата на славянския.[11] България разширява своите предели до Средния Дунав или до р.Тиса на север, а на запад до р. Днепър (днешна Украйна). За пръв път се въвежда административно делене в страната, доведено до изгражадане на цялостна административно-териториална система /комитати/ при управлението на кан Омуртаг с управители /комити/ назначавани от централната власт в Плиска. След големите военни победи на Крум срещу аварите и Византийската империя България се превръща в една от Великите сили в Европа, наред с Франкската и Византийската империи.

Княз Борис I (852 — 889покръства българите през 864 г. Той основава и първата българска книжовна школа — Преславската, през 885 година, а създадената през 855 година глаголица се въвежда като официална азбука. При цар Симеон I (893 — 927), който създава и утвърждаваБългарската патриаршия като една от автокефалните вселенски патриаршии, Българското царство (империя) обединява редица народи под своя скиптър и се превръща в една от най-могъщите държави в Европа, разпростирайки се почти на целия Балкански полуостров, а на северозапад — до р. Тиса обхващайки Карпатският планински масив. Столицата е преместена при управлението на Симеон І от Плиска в Преслав.

При Св. цар Петър I Български и цар Борис II България упада заради вътрешни размирици и разпространението на богомилството. През 971 г.Киевска Рус завзема Източна България и столицата Преслав, а по-късно Византия взима териториите от Киевска Рус. След това столицата се мести последователно в СредецСкопиеПреспаБитоля и Охрид. След дълга и ожесточена борба между българските и ромейските владетели през 1018 г. последните крепости на държавата биват завладяни от византийците след погрома над войските на цар Самуил през 1014 и гибелта на Иван-Владислав през 1018 г.

Византийско владичество [редактиране]

 Основна статия: Византийско владичество

Първите опити за освобождаване на България от византийско господство са дело на Петър II Делян (10401041) и на Петър III и Георги Войтех (1072). След загубата в битката при Манцикерт във Византия назряват благоприятни вътрешнополитически процеси, способстващи за подигане на българското народоосвободително движение. Асеневци сключватстратегически съюз за борба срещу Византия на Балканите с великия жупан на Рашка Стефан Неманя. През пролетта на 1185 година братята Асен и Петър решават да вдигнат въстание. За негово средоточие избират Търново. Много хора се включват във въстанието и заради наложения данък върху добитъка. Бунтовниците решават въстанието да започне наДимитровден. За да окуражат хората, а и като знак за начало на действията, братята Асен и Петър пускат слуха, че Свети Димитър е напуснал Солун и иконата му се намира в построената от братята църква.

На 26 октомври 1185 година Асен и Петър се обявяват срещу византийската власт в българските земи и по-големият брат Петър е провъзгласен за цар Петър IV (по-късно по-малкият Асен поема властта). Ромейският пълководец Алексий Врана губи първите битки с въстаниците. През пролетта на 1187 г. самият император Исаак II Ангел обсажда Ловешката крепост, за да си върне владението на Мизия. След тримесечна безрезултатна обсада той се отказва от намерението си и подписва мирен договор, с който де юре признава възстановяването на българската независимост и държавност. Този акт бележи за историографията хронологически началото на Второто българско царство.

Второ българско царство [редактиране]

 Основна статия: Второ българско царство

България при управлението на Иван Асен II (1218-1241)

Втората българска държава (11851393), създадена от братята Асен и Петър след периода на византийското владичество (1018-1186), е със столица Търновград. През 12 век се укрепва държавата с военните успехи на цар Калоян над рицарите от Четвъртия кръстоносен поход и пленяването на императора на Латинската империя Балдуин Фландърски през 1205 г.

През годините 121841 започва териториално разширение, стопанско и културно развитие при Иван Асен II, както и възобновяване на Българската патриаршия.

Годините между 124180 г. са белязани от нашествията на Татарската златна орда, упадък при цар Константин Тих Асен ивъстанието на Ивайло. През 1299 г. на престола се възкачва татаринът-узурпатор ЧакаТеодор Светослав (13001322 г.) успява да отстрани татарската заплаха за България и укрепва държавата, но след смъртта му се засилват стремежите на болярите за откъсване от централната власт. Това довежда до отделяне на Добруджанското деспотство.

1371 г. е съпроводена с разделяне на България между наследниците на Иван АлександърТърновското царство — на Иван Шишман и Видинското царство — на Иван Срацимир. Видинското Царство или Видинска България става васална на Османската империя през 1396 г. след поражението на кръстоносците при Никопол. Българската държава просъществува като Видинско царство чак до 1422 г. когато и последният Български Цар Константин II Асен — единствения син на Иван Срацимир е прогонен в Белград където умира през 1422 г. Окончателно Османската империя покорява Българските земи през 1422 г. През 1444 г.Владислав III Варненчик опитва неуспешно да освободи Балканите от османците, като достига до Варна, където е разбит от султанМурад II.

Османско владичество [редактиране]

Рисунка на български жени, 1586

По време на османското владичество българите са подложени на религиозна, политическа, икономическа и юридическа дискриминация,[12] аристокрацията е елиминирана,[13]българската култура бива потъпкана и изолирана от европейската, а образованите духовници избягват в други страни.[14]

15 век е белязан от действията на Константин II АсенВъстанието на Константин и Фружин, походите на Владислав III Варненчик и Янош Хуняди — това са първите опити да се освободи България от властта на османците. През 1454 година е заловен и първият хайдутин — Радич, действал в Софийско. Между 16 и 17 в. избухват няколко простонародни въстания срещу завоевателя – Търновско (1598), Чипровско (1688) и Карпошово въстание (1689). Всички тези опити за възстановяване на българската държава остават безплодни.

През 18 век започва период на икономическо и културно развитие — това е българското Възраждане, чието начало е дадено от Св. Паисий Хилендарски с написването на История славянобългарска през 1762 година. Започват да се водят борби за независимост на три нива — просветно, религиозно и политическо.

Васил Левски — един от основните идеолози и организатори на българското освободително движение

Макар и първите училища в България — килийните, да се появяват още през 15 век, техният брой рязко се увеличава през 18-ти и 19-ти век. Паралелно с тях се появяват и взаимните училища и читалищата, където за разлика от килийното училище се преподава на говорим български език. През 1824 година е издаден и т.нар. Рибен буквар, който е първият български учебник с енциклопедичен характер. В религиозен план, на 3 април 1860 Иларион Макариополски обявява отделянето на Българската църква от вселенската патриаршия, и на 27 февруари 1870 султанът издава ферман за учредяването на самостоятелна Българска екзархия, чийто първи екзарх — Антим I, бива избран през 1872 година.

По време на Кримската война са създадени Тайното общество и Добродетелната дружина, които целят освобождаване на България с помощта на руските войски. Неуспехът на Русия във войната обаче обрича тези усилия на провал, а в дипломатически план българският въпрос изобщо не се третира. Войната обаче дава допълнителен тласък на усилията за освобождение, и между 1860 и 78 възниква организирано национално освободително движение — Г. С. Раковски основава Таен централен български комитетЛюбен КаравеловХристо Ботев и Васил Левскиучредяват Български революционен централен комитет. Избухват Старозагорското (1875) и Априлското (1876) въстания, последното организирано и водено от Георги БенковскиПанайот ВоловТодор КаблешковЗахари СтояновОбретенови и др. На 12 април 1877 избухва Руско-турската освободителна война, като бойните действия продължават до 19 януари 1878. На 3 март 1878 със Санстефанския мирен договор е възстановена българската държава.

Трета българска държава [редактиране]

 Основна статия: Трета българска държава

Третата българска държава е термин, използван от историческата наука, за да отбележи третия етап на възстановяване на българската държавност. Тя започва съществуването си на 3 март 1878 г., когато в Сан Стефано със Санстефанския мирен договор е сложен край на Руско-турската война. Първоначално територията е обхващала населените с българи територии от Черно море до Охридско езеро и от Дунав до Егейско море. Притеснени от значителното руско влияние на Балканите, Великите сили провеждат Берлинския конгрес през юни – юли 1878 г , на който договорът е преразгледан. След това те изработват и подписват нов , наречен Берлински договор. Според него Санстефанска българия е разделена . Образуват се Княжество България и Източна Румелия . Източната част става автономна област , която остава в пределите на Османската империя .

Kняжество България и Царство България [редактиране]

 Основна статия: Княжество България
 Основна статия: Царство България

Малко след освобождението, на 1 юли 1878 е подписан Берлинският договор, който разпокъсва България на 5 части: „самостоятелно и трибутарно“ Княжество България, (включващо земите между река Дунав и Стара планина и Софийския санджак) със столица София и „под суверенитета на Н. В. Султана“, Източна Румелия – автономна в административно отношение област в Османската империя със столица ПловдивМакедония и Южна Тракия остават за Османската ИмперияСеверна Добруджа е дадена на Румъния, а ЮжнотоПоморавие — на Сърбия. През 1879 се провежда Учредителното събрание и се приема първата конституция — Търновската. За български княз е избран Александър I Батенберг, чиято фамилия произхожда от династията Хесен-Дармщат. Още в първите си години княжеството полага усилия поне частично да обедини българските територии — 6 септември 1885 г. е обявено Съединението с Източна Румелия. Последвалата Сръбско-българска война е първата от серия войни, в които България бива въвлечена до 1945 година. В края на 19 век започва и активната борба за освобождение на Македония, белязана от създаването на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация (ВМОРО) от Гоце Делчев през 1893, организирала Илинденско-Преображенското въстание през 1903.

Цар Борис III и Херман Гьоринг, 1935

С официалното обявяване на независимостта си на 22 септември 1908 България става царство, а княз Фердинанд I се титулува като цар. Между 1912 и 1919 страната бива въвлечена в три последователни войни — Балканската (1912), Междусъюзническата (1913) и Първата световна (1915-1918). Загубата в Междусъюзническата довежда до Първа национална катастрофа, а в световната война — до Втора национална катастрофа. Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис III.

В последвалите години цари политическа нестабилност — през 1923 е свалено правителството на Александър Стамболийски и на власт идваАлександър Цанков. До 1930 положението се влошава значително, до голяма степен поради ефектите на Голямата депресия и покачващото се напрежение в Европа и света. На 19 май 1934 е извършен военен преврат от „Звено“ и Военния съюз с министър-председател Кимон Георгиев, но управлението му продължава по-малко от година — до януари 1935, когато цар Борис установява авторитарна царска диктатура.[15]

През 1940 по Крайовската спогодба Южна Добруджа е възвърната на България, а година по-късно България се включва във Втората световна война (1941-1943) на страната на ОстаЕвреите от територията на царството (ок. 50 000 души) са спасени от депортиране в концлагерите в Източна Европа, но 11 363 евреи от новоприсъединените земи са изпратени и убити в Треблинка. В хода на войната се формира националния комитет на Отечествения Фронт, обединяващ политически групировки предимно с комунистически възгледи. След смъртта на цар Борис през 1944 на власт идват регенти, но на 5 септември СССР обявява война на България, и 4 дни по-късно управлението е поето от правителство на Отечествения фронт с министър-председател Кимон Георгиев. До 1945 България участва в заключителния етап на войната като част от Антихитлеритската коалиция.

Народна република България [редактиране]

Ръководителят на НРБ Тодор Живков и лидерът на Монголската народна републикаЮмжагийн Цеденбал (ляво), 1971

След Втората световна война България попада в сферата на влияние на Съветския съюз и през 1946 г. става народна република с еднопартийно управление на БКП и начело с Георги Димитров (19461949). Наложен е съветският модел на планова икономика снационализация на предприятията и колективизация на селското стопанство. По време на управлението на Вълко Червенков (19501956) е отбелязан значителен ръст в консумацията на хранителни стоки, стандарта на живот и средното заплащане (75%),[16] като в същото време се провеждат политически чистки, налага се цензура и се провежда изолационистка външна политика.[17] България става член на ООН на14 декември 1955. НРБ е сред страните-основателки на Съвета за икономическа взаимопомощ (през 1949 г.) и Варшавския договор (през 1955 г.), и като такава е силно обвързана в политическо, икономическо и военно отношение със Съветския съюз и неговите съюзници.Тодор Живков (195689) управлява България като генерален секретар на ЦК на БКП, а от 1971 година — и като председател на Държавния съвет. От една страна, управлението му се характеризира с утвърждаване на авторитаризма и копиране на съветската външна и вътрешна политика, а Живков се превръща в най-дълго управлявалият политик от Източния блок.[18] От друга страна, това е период на безпрецедентна политическа и социална стабилност за България.[19] През 1971 е приета нова Конституция на Народна република България. През 1968 година Българската народна армия се включва в прекратяването на Пражката пролет. През 1979 година в Космоса полита първият българин — Георги Иванов. Към средата на 1980-те години обаче НРБ започва да изпитва сериозни икономически проблеми, като висока инфлация, задлъжнялост и неконкурентноспособност, които заедно с редица социални промени довеждат до падане на социалистическия режим през 1989 година.[20]

Република България [редактиране]

През 1989 г. на Ноемврийския пленум на ЦК на БКП с приемането на оставката на Тодор Живков и с първите парламентарни (като република) и президентски избори през 1990 г. се поставя началото на прехода на България от комунизъм и планова икономика към демокрация и пазарна икономика. Официално на 15 ноември 1990 г. Народна република България е преименувана на Република България. България става член на НАТО на 2 април 2004 г. и член на ЕС на 1 януари 2007 г.

Население [редактиране]

 Основна статия: Население на България
Крива на населението на България за периода 1961-2003 г. по данни на ФАО Пирамида на населението (2011)
Крива на населението на България за периода 1961-2003 г. по данни наФАО
Пирамида на населението (2011)

Населението на България е 7 364 570 души според окончателните резултати от последното официално преброяване от 2011 г.[21] България е в състояние на демографска криза, която е и един от най-тежките проблеми на страната.[22]Естественият прираст на населението е отрицателен (-0,796% за 2012) и е четвъртият най-нисък в света — единственоСирияЙордания и Молдова имат по-нисък прираст на населението (съответно -0,797%, -0,97$ и -1,01%).[23] Средната възраст на българските граждани се изчислява на 41,4 години, една от най-високите в Европа, като в същото време продължителността на живота е 73,1 години, една от най-ниските на континента. България е на 204-то място от 228 държави и територии по раждаемост в света — на 1000 души се раждат 9,2 деца.[24] В същото време смъртността е 10-тата най-висока в света с 14,3 смъртни случая на 1000 души население, като единствено Русия, Украйна и ЮАР, както и няколко държави от т.нар. Четвърти свят, имат по-висока смъртност.[25]

По времето на социализма в Народна република България населението нараства до върховата си точка — близо 9 милиона души.[26] На преброяването през 1985 г. населението на третата българска държава е най-голямо и възлиза на 8 948 649.[27] Деветмилионният гражданин на България се очаквало да се роди към 90-те години, но след свалянето на Тодор Живков и режима му от власт това така и не се случва. Данните за 1989 г. се различават: 8 879 775 души[28], 8 972 724 души[29], 8,993 млн. души[30]; дори 9 009 018 души[31]. След 1989 г. ръстът на населението започва да намалява значително. На преброяването през 2001 г. населението е било 7 932 984 души.[27] В градовете живеят 72,5% от населението, а 27,5% живеят в селата. Близо 18% живеят в столицата и най-голям град София.[21] Седемте града с население над 100 хиляди жители са СофияПловдивВарнаБургасРусеСтара Загора и Плевен, като Пловдив и Варна са с над 300 хиляди, а София с над 1 милион души.

България няма официална религия според конституцията си, вместо това като „традиционна религия“ за страната е посочено православното християнство, а като православни християни са се самоопределили 76% от населението на преброяване 2011, от тях не e ясно колко се самоопределят като старостилци и новостилци.[32] Най-голямата малцинствена религия еислямът, който е посочен за свое вероизповедание от 7.8% от населението (главно от турското малцинство, но също и от българи мохамедани и една пета от циганите, като 7,4% са сунити, 0,4% са шиити и други), следва протестантство 0.9%, римокатолицизъм 0.7%, нехалкедонизъм 0.02%, 0.13% следват други религии, а останалите 31% или са посочили, че нямат вероизповедание, или не са отговорили на въпроса.[32] В провежданите в страната преброявания вероизповеданието е поставено като въпрос, към който е добавена точка, че се иска отговор за вероизповеданието като „исторически обусловена принадлежност на лицето или на родителите и предците му към дадена група с определени религиозни възгледи“.[33]

Според анкета от 2009 г., базирана на малка част от населението, 67.3% от българските граждани вярват в съществуването на Бог, а 21.7% – не. Същевременно 13.6% от тях посещават религиозни служби поне веднъж месечно и 24.1% декларират, че вярват в задгробния живот.[34]

Българчета от Македония към 1913 година

Държавообразуващият етнос на страната — българите, съставлява 84,8% от населението. Две от малцинствата са сравнително по-големи от останалите малцинства – турците са 8,8% и циганите са 4,9%; останалите 1.5% включват други малцинства — руснациарменцикитайци,власикаракачаниукраинцигърциевреирумънци, други и хора, които са потвърдили, че не се самоопределят на преброяването на населението.[35]

Българският език се говори като майчин и роден език от 85,2% от населението, който е и официалният и националният, останалата част обикновено има българския за втори език. Турският е майчин на 9.1%, а циганският на 4,2%.[32]

Българският език е най-ранният писмено документиран славянски език. Историческото му развитие се характеризира с четири главни периода — дописмен (до 9 век), старобългарски (9—11 век), среднобългарски (11—14 век) и новобългарски (от 15 век насам). Съвременният български език се причислява към групата на славянските езици и на южнославянските езици и е един от 23-те официални езика в Европейския съюз.

В България се заражда кирилицата — азбука, създадена най-вероятно от св. Климент Охридски и наречена на неговия учител и създател наглаголицата, св. Кирил Философ. Нейни осъвременени варианти се използват в българския, рускиямакедонската езикова нормасръбския,украинскиябеларуския езикрусинския, както и в други държави от бившия СССРАзия и Източна Европа. В хода на историческото развитие на българския език и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Те обхващат промени в морфологията и синтаксиса, окачествяващи се с почти пълно отпадане на падежните форми, възникване и употреба на определителен член, запазване на славянските прости глаголни времена (минало свършено време и минало несвършено време) и развитие на нови, възникване на двойно пряко и непряко допълнение, изчезване на инфинитива и развитие на четвърто (преизказно) наклонение (несвидетелски форми) при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло развитието на морфологията и синтаксиса в българския език от посоката на развитие на останалите славянски езици.

Образование и здравеопазване [редактиране]

Линейка на Спешна медицинска помощ

Средната грамотност на населението е 98,2% според преброяването от 2001 г. По данни на Евробарометър от 2005, близо 21% от населението владее руски език, а около 15% — английски език. Процентът на владеене на западни чужди езици се покачва. През 2000-2001 г. около 30% от учениците в начални училища са изучавали английския като втори език, а 25% — френския.[36] Образователната система е под надзора наМинистерството на образованието, младежта и науката. Степените на образование в България са четири — начално (1-ви до 4-ти клас), основно (5-ти до 8-ми клас), средно (9-ти до 12-ти клас) и висше. На територията на страната съществуват над 40 акредитирани висши учебни заведения (ВУЗ) — колежи и университети.[37] Качеството на българското образование е ниско. Неадекватно големият брой университети, липсата на материална база в учебните заведения, както и липсата на държавно финансиране в областта на науката и иновациите са причина образователната система да произвежда некачествени кадри, а икономиката да е неатрактивна за инвеститори.[38]

Българската здравна система претърпява много промени след 1990 г. След 2000 г. са прокарани редица реформи в здравното осигуряване, целящи намаляването на държавното финансиране на осигурителната система и по-голяма отговорност на частния сектор в него. Задължителното здравно осигуряване е отговорност на Националната здравноосигурителна каса, която работи с 88 частни и 312 държавни и общински болници.[39] От 33 европейски държави (вкл. 27-те в ЕС), България се нарежда на предпоследно място по качество на здравните услуги.[40]

География [редактиране]

 Основна статия: География на България

Географска карта на България

България се намира между Южна и Източна Европа, на източната част на Балканския полуостров. Страната обхваща части от отделните региони, известни в класическата епоха като МизияТракия иМакедония. Около 30% от територията на страната са равнини, а платата и хълмовете заемат около 41%.[41] Югозападната част на страната има по-силно изразен планински характер, като ярко се открояватРила и Пирин, а по на изток са по-ниските, но по-обширни Родопи. В Рила се намира най-високият връх на Балканския полуостров — Мусала, с височина 2925 m.[42] Старопланинската верига пресича наполовина страната, от запад на изтоксеверно от Розовата долина. Хълмистият и равнинният пейзаж са по-характерни за югоизточните части, по крайбрежието на Черно море, както и по главната река на България — Дунав, на север. Странджа пък е най-високата планина в югоизточната част. В противовес,Добруджа е най-равнинната област на България, с ниски и малко на брой възвишения.

Връх Мусала

България разполага със 125 вида проучени полезни изкопаеми: енергийни суровини, руди на черни, цветни и благородни метали, индустриални минерали и декоративни скали. Има запаси от всички видове въглища: антрацитни, черни, кафяви и лигнитни, като най-значителни са запасите на лигнитни и кафяви въглища. Нефтените и газовите находища са привързани към Мизийската плоча, Предбалкана и черноморския шелф, но добиваните количества са незначителни. Сравнително големи са залежите отмедоловоцинкманган. Средноголеми и малки са находищата на желязозлатосреброуран, хром,никел, волфрам, молибден, антимон и др. Страната е богата с неметални полезни изкопаеми. Над 260 са находищата на индустриални минерали и строителни материали. Сред тях по-важни са тези на каолин, бентонит, глини, каменна сол, варовици, доломит, кварц, гипс, барит, флуорит, кварцити, зеолит, перлит,вермикулит, талк, фелдшпат, слюда и др. В България са установени разнообразни декоративни скали и скалнооблицовъчни материали: варовици, мрамори, пясъчници, гранитоиди, гнайси, риолити, туфи, брекчи и др.

Страната има добре развита речна мрежа от около 540 реки, повечето от тях — с изключение на река Дунав, са сравнително къси и с ниски водни нива.[43] Повечето реки преминават през планински райони. Най-дългата река намираща се изключително на българска територия, еИскър, с дължина 368 км. Други по-големи реки са Струма и река Марица на юг.

В България общо взето преобладава умерения климат, със студена зима и горещо лято. Бариерният ефект на Стара планина има силно влияние върху климата в цялата страна — Северна България изпитва по-ниски температури и получава повече валежи в сравнение с южната част.

Валежите в страната са средно около 630 mm на година.[44] В низините варират между 500 и 800 mm, като в планинските райони достигат до между 1000 и 2500 mm годишно. Сухите райони включват Добруджа и северната част на крайбрежната ивица, а по-високите части на Рила,ПиринРодопиСтара планинаОсоговска планина и Витоша имат най-високите валежни количества.

Биоразнообразие и околна среда [редактиране]

Розата е символ на България

България попада на границата между евросибирския и средиземноморския региони на палеарктическата екозона, най-обширната от осемтеекозони на Земята. Част от територията на страната е останала незасегната от Ледниковия период, в следствие на което са оцелели някои много стари реликтни растителни видове от терциера.[45] Взаимодействието на различни климатични, хидроложки, геоложки и топографски условия е причина България да има сравнително голямо разнообразие от растителни и животински видове. То включва около 100 видабозайници, към 400 вида птици, близо 40 вида влечуги, над 200 вида черноморски и сладководни риби, над 27 000 вида насекоми и безгръбначни, и над 10 000 низши и висши растения и гъби.[46] Висшите растения са над 3800 вида, от които 170 вида са ендемити.[45] Розата, пренесена в България от Персия през 17 век, е символ на България.[47] Някои от най-разпространените животни в България са благородния елен (19 590 индивида), сърната (над 79 000), дивата свиня (71 200). Сравнително често срещани са чакалът и лисицата, докато мечката,обикновеният делфинцарският орелтибетският як и европейската норка са значително по-редки.[48]

Делфините са едни от най-големите бозайници, срещащи се в страната

Близо 35% от общата площ на страната е покрита от гори.[49] На територията на България съществуват три национални парка, 55 резервата, 11 природни парка, 503 и защитени местности и 35 поддържани резервата.[50] Към тях се прибавят и 114 орнитологично важни места, в които се срещат редки видове птици.[51] Защитени са 574 вида растения, 483 вида животни, и 1774 вековни дървета.[50] Много от защитените райони, особено по Черноморието, са застрашени заради безразборно незаконно строителство.[52]

България е подписала и ратифицирала Протокола от Киото и е постигнала намаляване с 30% на емисиите на въглероден двуокис, постигайки целите на протокола.[53] Околната среда обаче продължава да е силно замърсена. Въздухът е един от най-силно замърсените в Европа от автомобилни газове и работата на въглищни електроцентрали,[54][55] а почвата и водите са засегнати от канализационните системи на населените места и промишлеността.[56] Освен това България е единствената страна-членка на ЕС, в която не се рециклират битови отпадъци.[57] Ситуацията се е подобрила през последните години, като за целта са създадени няколко програми с държавно финансиране.[56]

Държавно устройство [редактиране]

Символи и институции [редактиране]

Сградата на Народното събрание в София

Съгласно Конституцията от 1991 година България е парламентарна република, с ясно изразено разделение на властите. Националните символи на българската държава са знаметохимнътгербът и Гвардията на Републиката.

Българският парламент – Народното събрание е еднокамерен парламент и се състои от 240 народни представители. Депутатите се избират за срок от 4 години, като от 2009 година 201 от тях се избират пропорционално, а 39 — мажоритарно. Пълномощията, работата и задачите на парламента са описани в глава Трета в Конституцията (чл. 62 – Чл. 91). Сред тях са приемането на закони, контрол над изпълнителната власт, одобряването на бюджета, насрочването на президентски избори, избора и отзоваването на министър-председателя и други министри, обявяването на война, разполагането на войски извън България и ратифицирането на международни договори и споразумения. От 2006 година Народното събрание избира омбудсман, който се застъпва за правата и свободите на гражданите.

Президентът на Републиката се избира пряко за 5-годишен срок с право на едно преизбиране. Той е държавен глававърховен главнокомандващ на въоръжените сили и председател на Консултативния съвет за национална сигурност. Макар да не притежава законодателна власт или инициатива, президентът може да върне законопроект за преразглеждане, въпреки че парламентът може да отхвърли ветото с обикновено мнозинство при гласуване. Президентът има вицепрезидент, избиран заедно с него на преки избори.

Административно деление [редактиране]

Карта на областите в България

От 1999- та насам Република България административно е разделена на 28 области: БлагоевградБургасВарнаВелико Търново,ВидинВрацаГабровоДобричКърджалиКюстендилЛовечМонтанаПазарджикПерникПлевенПловдивРазградРусе,СилистраСливенСмолянОбласт София-столицаОбласт СофияСтара ЗагораТърговищеХасковоШуменЯмбол. Всички те са наименувани на областния си център, като самата столица образува отделна област. Преди това, от 1987 г. до 1999 г. страната е била разделена на 9 области.

Въоръжени сили [редактиране]

 Основна статия: Българска армия

Български парашутисти на съвместно учение с американски войски край авиобаза “Безмер”

Българската армия се състои от Генерален щаб с началник ген. Симеон Симеонов, Сухопътни войски с командир ген. майор Стефан Василев, Военновъздушни сили с командир ген. майор Константин Попов, Военноморски сили с командир контраадмиралПламен Манушев и Национална гвардейска част с командир полк. Крум Александров.

Общата численост на въоръжените сили е около 39 000 души. България е член на НАТО и участва в мироопазващата мисия в Афганистан с контингент от 610 души. Българският контингент в Ирак бива изтеглен през декември 2008 г.. Българската армия разполага с около 600 бр. танка, от които 160 бр. са в експлоатация, близо 1000 бр. бронирани машини (около 350 бр. в експлоатация), 192 единици тежка артилерия, над 300 бр. единици минометна артилерия, 21 бр. изтребителя МиГ-29, 15 бр. от които годни за Бой: през 2012 г. ВВС на Р. България загуби един изтребител (МиГ-29УБ) повреме на учение по радарен прихват в резултат на пожар от опашката след излитане самолета се разбива близо до пловдив(АБ Граф Игнатиево) двамата пилоти катапултират след подадена команда и са в добро здравословно състояние, 18 бр. Су-25Т 23 всички са в състояние за ефективен бой. както и прихващачи МиГ-21 БиС, бойни вертолети, 11 бойни съда (4 фрегати, 3 корвети, 3 ракетни катера и една подводница), както и различни видове транспортна техника. Противовъздушната отбрана разполага с общо 208 зенитно-ракетни комплекса и около 500 бр. зенитно-артилерийски установки. Оборудването е предимно от съветски произход. Наблюдава се приток на ново оборудване — джипове Хъмви, военно-транспортни самолети C-27J Спартан, снайперски пушки Barrett M82 и други. Бюджетът за 2009 възлиза на около $1,3 млрд. България има добре развита отбранителна промишленост, и произвежда радиоелектронно оборудване, части за изтребители, авионика, ракети, автоматични оръжия, артилерия, гранатомети, боеприпаси, униформи и безпилотни самолети. Минималната работна заплата в БА е малко по-висока от средната работна заплата за страната — 645 лв.[58]

Икономика [редактиране]

Нощен изглед към София. Близо 50% от БВП на страната се формира в столицата.

България е промишлено-аграрна страна с отворена пазарна икономика, средно развит частен сектор и известен брой стратегически държавни предприятия. През последните години България постига висок икономически растеж, и въпреки това продължава да бъде страната с най-ниски заплати и доходи,[59] най-нисък БВП на глава от населението[60] и най-ниска производителност на труда[61] в Европейския съюз. СпоредЕвростат през 2008 г. БВП на глава от населението е 40% от средния за Европейския съюз. ЦРУ на САЩ изчислява БВП на глава от населението на $12 600 през 2009, което е една трета от това на Белгия. Най-голям дял в икономиката имат промишлеността и земеделието, въпреки че секторът на услугите устойчиво повишава своя дял в БВП. България произвежда значителни количества желязомедзлато,бисмуткаменни въглищаелектроника, рафинирани петролни горива, части за превозни средства, оръжие и строителни материали.

България преодолява инфлацията на дълбоката икономическа криза от 1996-1997 г., но последните данни показват увеличаването ѝ до 12,5% за 2007 г. Безработицата спада от 17% през 1990-те до почти 7% през 2007 г, но в някои слабо населени райони, тя продължава да е с високи стойности. Инфлацията е основната причина страната да няма да може да въведе еврото преди 2013-2014 г. Дълбок проблем продължават да са корупцията в държавните ведомства и неефективното правосъдие. Междуфирмената задлъжнялост е изключително висока, и за 2010 година надхвърля 104 милиарда лева.[62]

През 2008 България е на 89 място в света по индустриален растеж – 3,9% (за сравнение — през 2007 е 14%) на година.[63]

В разгара на световната финансова криза през 2008-2009 г. безработицата остава сравнително ниска (6,3% за 2008), но се увеличава до 8% през 2009 г. Кризата оказва негативен ефект основно на промишлеността. Правителството предвижда спад от 2,2% на БВП през 2010 и бюджетен дефицит от 5%.

Първичен сектор [редактиране]

Слънчогледова нива в Шабленско.Добруджа е един от най-плодородните региони в България

България се нарежда сред най-големите световни производители на определени селскостопански продукти, [64] сред които анасон (6-и), слънчогледови семки и зърнено-житни култури (11-и и 12-и), малини, овче, козе и биволско мляко, тютюн и череши.

Медодобивният рудник Елаците близо до Мирково.

Към 2010 г. е отчетен ръст в добива на полезни изкопаеми, като извлечените количества се равняват на 79 619 хил. т. с обща стойност 2,3 млрд. лв. Спрямо 2009 г. най-голямо увеличение е регистрирал добивът на течни горива – с 60%, и на индустриални минерали – с 41%. Намалял е добивът на скалнооблицовъчни материали с 32% и на инертни материали – с 14%. [65]

България е на 10-то място в света по добив на бисмут (2006), на 31-во място по добив цинк (2009), [66] на 20-то място по добив на мед[67] и на 19-то място по добив на каменни въглища (на шесто в ЕС след Германия, Полша, Чехия, Гърция и Румъния).[68] Рудник “Елаците” е най-големият на Балканите и един от най-големите в Източна Европа. Рудникът произвежда около 42 000 тона мед, 1,6 тона злато и 5,5 тона среброгодишно. Планира се да започне производството и на молибденов концентрат. “Аурубис България” е завод в Пирдоп, който през 2005 произвежда 240 000 т анодна мед и 60 000 т катодна мед.[69]

Вторичен сектор [редактиране]

Въпреки че България притежава незначителни запаси на природен газ и нефт, нейният добре развит енергиен сектор играе важна роля на Балканите. Стратегическото разположение на страната я прави важен район за пренос и разпределение на нефт и природен газ от Русия за Западна Европа и другите балкански страни. Държавните активи в енергетиката се управляват от Българския енергиен холдинг(БЕХ).

От гледна точка на производство на електроенергия на глава от населението, България е най-големият производител и износител на електроенергия на Балканския полуостров. В Козлодуй се намира атомната електроцентрала АЕЦ “Козлодуй” (3 760 MW). Съществува предложение и за построяване на блокове 7 и 8 към АЕЦ “Козлодуй”[70] Ядрената енергия задоволява над 35% от енергийните нужди на страната.

По-голямата част от електричеството се произвежда от ТЕЦ. В комплекса “Марица-изток” се намират най-големите топлоелектрически централи в Югоизточна Европа[71] Мощността на най-голямата в комплекса, ТЕЦ “Марица-изток 2 (1450 MW), се равнява на един голям и един малък реактор от АЕЦ Козлодуй. ТЕЦ 3 произвежда 870 MW, а ТЕЦ 1 — 500 MW. Други големи ТЕЦ са ТЕЦ “Варна” (1260 MW), ТЕЦ “Бобов дол” (630 MW) и ТЕЦ “Русе-изток (400 MW). ВПловдив електроразпределителят ЕВН финансира изграждането на нова когенерация, която ще произвежда общо над 100 MW топлинна и електрическа енергия. Газовата турбина имаКПД над 90%, с което се постига значително увеличаване на енергийната ефективност и гарантиране на екологичността. [72]

Водноелектрическата енергия също е добре застъпена. Повечето ВЕЦ са с мощност от порядъка на 50-150 MW. Каскадата “Белмекен-Сестримо-Чаира” е най-мощното хидроенергийно съоръжение, състоящо се от три обекта — ПАВЕЦ “Чаира” (864 MW), ВЕЦ “Сестримо” (240 MW) и ПАВЕЦ “Белмекен” (375 MW).

България развива с бързи темпове и възобновяеми енергийни източници, най-вече ветрогенератори и слънчеви колектори.

Третичен сектор [редактиране]

Пампорово, разположен в подножието на връх Снежанка

Туризмът в България е едно от най-допринасящите пера в БВП на страната. Всяка година броят на туристите расте, като има възгледи броят им да стигне 20 милиона до 2020 година. Повечето туристи се насочват или към зимните курорти, или към летните, в съответствие със сезона. Перспективите за развиване на туризъм са големи, тъй като страната има потенциал заради природните, културни и исторически забележителности. По данни на НСИ през 2010 година България е била дестинация за почивка и екскурзия на 8 374 034 души. [73] За сравнение през 2007 г. те са били 7 700 000 души.

Туристи, посетили България през 2011 г.
Националност на туристите Туристопоток Националност на туристите Туристопоток
Румъния 1 499 415 Полша 289 742
Гърция 1 120 640 Украйна 251 843
Турция 860 654 Австрия 186 438
Германия 836 845 Франция 182 407
Русия 469 772 Чехия 176 135
Република Македония 439 679 Холандия 156 436
Сърбия 365 644 Израел 131 144
Великобритания 306 939 Унгария 124 438
Общ брой туристи – 8 712 821

От 2010 година развитието на транспортна инфраструктура е приоритет на държавното управление с оглед на улесняване и задълбочаване на икономическото взаимодействие и развиване на производството и търговията. В транспортната стратегията (до 2020 г.) на България са заложени някои основополагащи насоки: икономическа ефективност, развитие на устойчив транспортен сектор (включително ограничаване на отрицателното влияние на транспорта върху околната среда и здравето на хората), интегриране на българската транспортна мрежа към европейската.[74]

В края на 2010 година общата дължина на републиканската пътна мрежа е 19 456 км, като 437 км от тях са автомагистрали (към края на 2011 г. дължината им е вече 480 км), 2 970 км първокласни пътища, 4 030 второкласни и 12 019 третокласни пътища, пътни връзки при кръстовища и пътни възли. [75] Дължината на всички жп линии е 4 098 км, а превозените товари и пътници възлизат съответно на 12 939.5 хил. т. и 30 101.9 хил. п. [76] [77]

Българската икономика е отворена, като външнотърговският обмен на страната надхвърля БВП. Главните вносители на български стоки са Германия (11,6%), Румъния (9,5%), Италия(8,7%), Турция (8,6%), Гърция (7,0%) и Белгия (4,9%), като общият обем на износа през 2011 година е 39,6 млрд. лева. Обемът на вноса в България през същата година е 45,8 млрд. лева, а най-големите вносители в страната са Русия (17,6%), Германия (10,8%), Италия (7,1%), Румъния (6,9%), Гърция (5,6%) и Испания (5,3%).[78]

Инфраструктура [редактиране]

Култура [редактиране]

Барелефът на Мадарския конник, национален символ

 Основна статия: Култура на България

Изобразително изкуство и архитектура [редактиране]

Древност и античност [редактиране]

Българските земи са наследили едни от най-древните културни богатства в Европа. Така например Варненското съкровище от V. — началото на IV хил. пр.н.е., принадлежащо на Варненската култура е най-старото обработено злато в света[79][80]. През II. хил. пр.н. Балканите са населени от траките, сред които са разпространени долменимогили и образа на тракийският конник (виж. Тракийско изкуство)

Средновековие и ренесанс [редактиране]

Икона на Теодор Стратилат, преславска керамика

Един от най-старите български културни паметници е вписаният в списъка на световното културно наследство (ЮНЕСКО), Мадарски конник (VIII век). Първата българска столица е построена по римски образец със здрава крепостна стена, обграждаща дворци, църкви и храмове, бани, и други публични постройки, в чийто стил са преплетени и елемети от Централна Азия и Близкият Изток. След приемането на Християнството и възкачването на цар Симеон Велики, столицата и културният център на българската държава се премества в Преслав. Последвалият период е известен още като Златен век на България, в който българската култура достига своя първи апогей. Златната църква в Преслав, Голямата базилика в Плиска, чиято дължина заедно с перистила е почти сто метра, църквите „Св. София“ в Охрид и Средец, „Св. Стефан“ в Несебър или преславската керамика са само част от тези постижения (виж. Плисковско-Преславска култура). Разлики с византийското изкуство настъпват още през 10. век и се проличават най-вече в декоративните елементи (декоративни ниши в църковното строителство, рисувана керамика, стенописи и др.). Силно е и влиянието на прабългарския бит, като зографските образи са застъпени в почти всички сфери.

След падането на първото българско царство под византийска власт (1018 – 1185/86) се засилва влиянието на Византия в българското изкуство. То е прекратено с възстановяването на българската държава през 1185 година. Търново става столица на второто българско царство и се превръща в нов политически и културен център, не само в средновековна България, но и на целия Балкански п-в. Съвременниците описват Търново като новият ЙерусалимРим и Константинопол взети заедно.[81]

В градежа на сакралната (църковна) архитектура се наблюдава нов тип църкви. В сравнение с предходни епохи те са по-малки, и повечето случай еднокорабни, което е заимствано от Византия. Характерни са и техните кръстовидни сводове и дъги арки, които преминават в купола. Скоро този тип църкви се налага из цялата българска империя, като примери са църквата „Св. Никола“ в Мелник, Панторкраторската църква и „Св. Йоан Алитургитос“ (Неосветени) в Несебър, както и църквата „Свети Четиридесет мъченици“ в Търново. В сравнение с византийските еднокорабни църкви, българските са различават със своято изя̀щество и декорация (цветна и стъклена керамика в зида, декоративни ниши и арки и др.). Във външните стени са изградени арки, които чрез ритмичната смяна на червени и бели тухли или керамика създават типична декоративна илюзия.

По-голяма самостоятелност на българското средновековно изкуство се постига в църковната живопис. Великолепен пример е Боянската църква построена през 1259 година, чиито стенописи, изпълнени в техника мокро фреско (на итал. fresco buono) са изографисани от зограф Васили. В сравнение с живописта в Западна Европа по това време — творбите на Търновската художествена школа са наситени с предренесансовиелементи.

Българско възраждане [редактиране]

 Основна статия: Българско Възраждане

В българската култура като цяло присъства и силно ориенталско влияние заради османското владичество. България пропуска прогресивните европейски течения от епохите наРенесансаРеформациятаПросвещението и 19 векВъзрожденската епоха е културно-исторически период, характеризиращ се с възраждане на българските традиции, но отвъд рамките на елитарната култура, присъстваща в западноевропейските страни.

Литература [редактиране]

 Основна статия: Българска литература

Иван Вазов – патриархът на българската литература

Под българска литература се разбира цялата книжнина, създадена и писана на български език. Макар и да няма точна класификация на периодите на развитие, българската литература може да се раздели най-общо на старобългарска, възрожденска, следосвобожденска, литература между двете войни, литература след Втората световна война – период на социалистически реализъм и най-нова литература (след 1989). Първите творби се появяват към 8 векслед Христа и са идейно и естетически обвързани с християнството. В Първата българска държава се открояват имената на свети Климент Охридски(създател на Охридска книжовна школа, първия славянски университет), Константин Преславски (Учително евангелие) и Черноризец Храбър (За буквите, около 893 година). По време на византийското и турското владичество, българската литература е в период на упадък и почти не се развива.

Музика [редактиране]

 Основна статия: Българска музика

Едни от най-ранните примери за българска музика са творбите на Йоан Кукузел (13-14 в.). Най-известната му творба е Полиелей на българката. Йоан Кукузел, наричан Ангелогласния, също реформира византийското нотно писмо и въвежда т.нар. невми. От периода на ранното средновековие до днешни дни са достигнали само образци на църковната музика, повечето творби са на неизвестни автори.

Светската музика остава неразвита през следващите няколко века, най-вече по време на турското владичество. По време на турската власт в България не е известно да е имало музикални институции и музикална педагогика, затова се приема, че не е съществувало професионално музициране. В края на 19 век, след освобождението на България, се заражда т.нар. Българска класическа музикаМаестро Георги АтанасовДобри Христов и Емануил Манолов са част от първото поколение български композитори. Емануил Манолов е автор на първата българска опера — СиромахкиняПанайот Пипков е известен със своите оперети, но най-вече с химна на светите братя Кирил и Методий, известен като Върви, народе възродени.

България се слави и с редица талантливи певци като Борис ХристовГена ДимитроваАнна Томова-СинтоваРайна Кабаиванска и Николай Гяуров. По времето на социализма се развива т.нар. естрадна музика, чийто видни представители са Ирина ЧмиховаГеорги КордовМаргрет НиколоваЛили ИвановаЕмил ДимитровБорис Гуджунов,Паша ХристоваБогдана КарадочеваВасил НайденовОрлин ГорановЙорданка Христова и Бисер Киров. Много от тях се радват на световна известност през 60-те, 70-те и 80-те години, а част от тях са много популярни и днес в България.

През последните две десетиления в България се популяризира поп-фолка (или чалга, от арабски и турскиçalgı — свирня, музика), музикален стил, представляващ смесица от ориенталски ритми и балкански фолклор, той също има голяма поулярност в други европейски страни като Република МакедонияСърбияРумъния и др.

Наука и техника [редактиране]

 Основна статия: Наука и техника в България

България има дългогодишни традиции в научни дисциплини като математикатафизикатаинформационни технологииастрономията и медицината. Повечето български учени работят вБългарската академия на науките (БАН). За научни изследвания се отделя най-малък дял от БВП — едва 0,4% за 2008 година.[82]

Кино [редактиране]

 Основна статия: Българско кино

За начало на кинематографията в България се счита филмът на Васил Гендов „Българан е галант“ (1915). От 1915 до 1948 година (когато се национализира кинопроизводството) са създадени 55 филма. По време на управлението на Отечествения фронт се създават филми с историческа и идеологическа насоченост, като се осъществява строг контрол и цензура от държавата, а някои филми са спирани или сваляни от екраните. Най-голямото студио по това време е киностудио „Бояна“.

Спорт [редактиране]

България има дългогодишни традиции в спорта. Има успехи в почти всички европейски и световни състезания. Най-известен спорт е футболът, но несъмнено след него веднага се нарежда волейболът. Годините на възход в българският спорт са 80-те и 90-те години на XX век, в които страната се нарежда на 2-ро място по брой спечелени медали.неясно? ] През 1994 българският национален отбор по футбол печели четвъртото място на Световното първенство в САЩ. Футболният отбор има и бронзов медал от олимпийските игри през 1956 година в Мелбърн и сребърен медал от олимпийските игри през 1968 година в Мексико. България има и световни постижения във волейбола, баскетболаборбататенисахандбала,спортната стрелбахвърлянето на чук както и неподобреният към септември 2012 г. рекорд на скок височина на Стефка Костадиновалека атлетикахудожествена гимнастика и много други.

Обичаи [редактиране]

 Основна статия: Български обичаи

Български великденски яйца

Българитe имат множество самобитни обреди и обичаи, произлизащи от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света и вселената. Те обикновено са подредени в календарна последователност. Най-известни са сурвакането – характерен за Нова година обичай, известен в цялата страна; хамкането – изпълняван на Сирни заговезни, когато всички в семейството се опитват да уловят само с уста сварено обелено яйце, халва или въглен, завързани на края на конец, закачен на тавана, който се върти около трапезата. Мартеници пък се връзват за здраве на първи март, когато започва краят на зимата.

Лазаруването е най-важната традиция в обредната система от момински пролетни обичаи. Тогава се събира цялото село и потенциалните свекърви и ергените оглеждат нагиздените моми, за да изберат своите бъдещи снахи и съпруги. ВеликденВъзкресение Христово е най-значимият религиозен празник. Датата на Великден зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие. Червени великденски яйца се боядисват на Велики четвъртък. С първото боядисано в червено яйце бабата чертае кръстен знак по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове и козунаци. През празничните дни се играят хора̀, а момите и ергените връзват люлки и се люлеят, пеейки обредни песни.

Кукерските обреди се осъществяват от мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. Те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа и извършват обредни действия като оран, сеитба и други за плодородие и здраве.

Коледуването e най-значимият в обредно отношение зимен празник и сред най-големите годишни празници, известни по цялата българска етническа територия. Коледарите пеят за щастие в семейството и придобив в стопанството.

Нестинарството е танц на босо в жарава, но в него има религиозен смисъл. Нестинарите са пазители на скритото знание. Обичаят днес е най-автентично запазен в село Българи.

Национална кухня [редактиране]

 Основна статия: Българска кухня
Wiki letter w.svg  Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Една от характерните особености на българската кухня е, че повечето продукти в едно ястие, се обработват топлинно едновременно. Това важи особено при печивата и обяснението е просто — в миналото домакинствата почти не са имали собствени фурни, а са отнасяли подготвеното за печене ястие в обществени фурни. Дори с навлизането на модерните технологии, тази традиция на приготвяне се запазва в голяма степен. Друга характерна особеност е включването на много пресни или консервирани зеленчуци, които се обработват едновременно с месото. Силна, в сравнение с други кухни, е употребата на пикантни подправки като лук, чесън, червен и чер пипербахардафинов лист.

Вижте също [редактиране]

Портал Уикипедия разполага с
Портал България

Външни препратки [редактиране]

Открийте още информация за България в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)

Държавни институции [редактиране]

Още [редактиране]

Бележки [редактиране]

  1.  География на България. Физическа и икономическа география. АИ „Марин Дринов“, 1997.
  2.  География на България. „ФорКом“, 2002. ISBN 9544641238.
  3.  Пенин, Румен. Природна география на България. Булвест 2000, 2007. ISBN 9789541805466. с. 18.
  4.  http://www.parliament.bg/bg/const
  5.  Население по области към 01.03.2001 и 01.02.2011 година, Национален статистически институт. Посетен на 05.04.2011
  6.  ((en))  Gross domestic product based on purchasing-power-parity (PPP) valuation of country GDP. // imf.org. IMF, 2012. Посетен на 2012-06-23.
  7.  ((en))  Gross domestic product based on purchasing-power-parity (PPP) per capita GDP. // imf.org. IMF, 2012. Посетен на 2012-06-23.
  8.  ((en))  Gross domestic product, current prices. // imf.org. IMF, 2012. Посетен на 2012-06-23.
  9.  ((en))  Gross domestic product per capita, current prices. // imf.org. IMF, 2012. Посетен на 2012-06-23.
  10.  Hoddinott, Ralph F. The Thracians. Thames & Hudson, 1981. ISBN 0-500-02099-X
  11.  Л. Иванов. История на България в седем страници. София, 2007.
  12.  Kъсно средновековие и Възраждане, Том 2 от История на Българите, Георги Бакалов, Издателство Труд, 2003, ISBN 9545284676, стр. 102.
  13.  Bulgaria. // Encyclopædia Britannica. Encyclopædia Britannica Online, 2010. The Bulgarian nobility was destroyed—its members either perished, fled, or accepted Islam and Turkicization—and the peasantry was enserfed to Turkish masters.
  14.  Jireček, K. J.Geschichte der Bulgaren. Nachdr. d. Ausg. Prag 1876, Hildesheim, New York : Olms 1977, 1876. ISBN 3-487-06408-1.
  15.  Кризите на 1930-теБиблиотека на КонгресаIn 1935, however, Tsar Boris III became an active political force in Bulgaria for the first time. Disillusioned by the results of the 1934 coup, Boris took action to regain his power, which the new regime had also curtailed. Boris used military and civilian factions alarmed by the new authoritarianism to maneuver the Zveno group out of power and declare a royal dictatorship.
  16.  Domestic Policy and Its Results, Библиотека на Конгреса
  17.  Chervenkov and Stalinism in Bulgaria, Библиотека на Конгреса
  18.  Todor Zhivkov – The longest serving authoritarianThe Sofia Echo, 3 Април 2003
  19.  Bulgaria – THE ZHIVKOV ERA, Библиотека на Конгреса, 1992
  20.  Chapter 3. The Economy, Библиотека на Конгреса.
  21. ↑ а б „Преброяване 2011 – основни резултати“, стр. 3. Национален Статистически Институт.
  22.  Дянков: Подкрепям приватизацията на енергетиката в България. // Капитал, 15 март 2012.
  23.  Population growth rate ranks. // ЦРУ.
  24.  Country Comparison :: Birth rate. // ЦРУ.
  25.  Country Comparison :: Death rate. // ЦРУ.
  26.  Завръщането на българите. // Deutsche Welle, 5 декември 2011. Посетен на 12 юни 2012.
  27. ↑ а б Население на България по години — преброявания. // Национален Статистически Институт.
  28.  Български национален раков регистър, Том ХХ, 2011, с. 10
  29.  1989 CIA World Factbook
  30.  Кандидат-студентски курс по география – ГЕОГРАФИЯ НА НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ
  31.  http://www.konzertfilmer.de/alice/Alice-Demographics_of_Bulgaria-bg.html
  32. ↑ а б в Преброяване на населението 2011“, стр. 5. Национален Статистически Институт.
  33.  Заседание на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси. // НСИ, 2010. Посетен на 30 април 2010.
  34.  Ирина Цекова. Особености на българските национални ценности. // capital.bg, 20 февруари 2009. Посетен на 04 януари 2013.
  35.  „Преброяване на населението 2011“, стр. 4. Национален Статистически Институт.
  36.  Кой и колко учи езици в Европа. // Дневник, 17 май 2005. Посетен на 12 юни 2012.
  37.  АКРЕДИТИРАНИ ВИСШИ УЧИЛИЩА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. // Министерство на образованието, младежта и науката, 29 септември 2010. Посетен на 12 юни 2012.
  38.  Лошото българско образование спира инвестициите. // Money.bg, 20 септември 2010. Посетен на 12 юни 2012.
  39.  Десислава Николова, „Иди в моята болница“, в-к Капитал, бр. 49/2011, 9 декември 2011
  40.  Българското здравеопазване е с най-ниско качество в ЕС. // Капитал, 15 май 2012. Посетен на 12 юни 2012.
  41.  Topography, Library of Congress.
  42.  Мусала. // Българска енциклопедия А-Я. БАН, Труд, Сирма, 2002. ISBN 9548104083. OCLC163361648.
  43.  Дончев, Д.. География на България. София, ciela, 2004. ISBN 9546497177. с. 68.
  44.  Climate, Library of Congress.
  45. ↑ а б Характеристика на флората и растителността на България. // Българо-швейцарска програма за опазване на биоразнообразието. Посетен на 14 юни 2012.
  46.  Български портал за биоразнообразието. // Министерство на околната среда и водите на България. Посетен на 14 юни 2012.
  47.  Празник на розата в Казанлък. // Телевизия Туризъм. Посетен на 14 юни 2012.
  48.  „България 2011“, стр. 3
  49.  Bulgaria – Environmental Summary, UNData, United Nations. // Статистическа база данни на ООН. Посетен на 14 юни 2012.
  50. ↑ а б „България 2011“, стр. 29
  51.  Орнитологично важните места в България — основна характеристика и карти. //БДЗП/БърдЛайф Интернешънъл. Посетен на 14 юни 2012.
  52.  Наказателна процедура срещу България за строителство в защитени територии. // Българска национална телевизия, 18 март 2012. Посетен на 14 юни 2012.
  53.  Bulgaria Achieves Kyoto Protocol Targets – IWR Report. // Novinite, 11 август 2009. Посетен на 14 юни 2012.
  54.  High Air Pollution to Close Downtown Sofia. // Novinite, 14 януари 2008.
  55.  Bulgaria’s Sofia, Plovdiv Suffer Worst Air Pollution in Europe. // Novinite, 23 юни 2010. Посетен на 14 юни 2012.
  56. ↑ а б Bulgaria’s quest to meet the environmental acquis. // European Stability Initiative, 10 декември 2008. Посетен на 14 юни 2012.
  57.  Municipal waste recycling 1995 – 2008 (1000 tonnes). // Евростат. Посетен на 14 юни 2012.
  58.  Закриват военния полигон Змеево, дир.бг, 30 юни 2009
  59.  Българите на дъното по заплати в ЕССтандарт, 1 юни 2012
  60.  Последни сме в ЕС по БВП на глава от населението, първи – по ръст на заплатитеКласа, 21 юни 2011
  61.  Някои работници ще получат допълнителна почивка благодарение на пролетните празници, SETimes, 20 април 2012
  62.  Междуфирмената задлъжнялост надхвърли 104 млрд. лвМениджър, 9 януари 2012
  63.  ЦРУ
  64.  FAO – Bulgaria country rank
  65.  Националното честване на Деня на миньора и отбелязването на 20-годишнината на Българската минно-геоложка камара, 2011. Изказване на председателя на Управителния съвет на Българската минно-геоложка камара д-р инж. Лъчезар Цоцорков.
  66.  Статистика за добив на минерали, 2006
  67.  Статистика за добив на мед, 2006
  68.  Списък на Бритиш Петролиъм
  69.  КумериоГодишен отчет за 2005 г. (PDF). // 2006. Посетен на 2006-06-26.
  70.  7. и 8. блок в АЕЦ „Козлодуй“ излизат в битка с АЕЦ „Белене“
  71.  Maritsa Iztok 2 financing secured The Sofia Echo, посетен на 21/12/2010
  72.  http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4088611
  73.  Официални данни на НСИ за 2010
  74.  Стратегия за развитие на транспортната система на Република България до 2020 г.
  75.  Републиканска пътна мрежа според класа на пътя към 31.12.2010, НСИ
  76.  Превозени товари и извършена работа, 2010 г., НСИ
  77.  Превозени пътници и извършена работа, 2010 г., НСИ
  78.  ((bg))  Външна търговия на България за 2011 година – окончателни данни (PDF). // nsi.bg. НСИ, 2012. с. 10-12. Посетен на 2012-09-10.
  79.  John Noble Wilford. A Lost European Culture, Pulled From Obscurity. // The New York Times, 30 ноември 2009. Посетен на 04 януари 2013.
  80.  Johnathan Corum; sources: Institute for the Study of the Ancient World; Princeton University Press. Flirting with Civilisation. // The New York Times, 01 декември 2009. Посетен на 04 януари 2013.
  81.  Gerhard Podskalsky: Средновековна църковна литература в България и Сърбия 815-1459 (от немски Theologische Literatur des Mittelalters in Bulgarien und Serbien 815-1459), München, Beck, 2000, S. 74, ISBN 3-406-45024-5
  82.  Кабинетът одобри бюджета за 2008 г., Вести.бг
Показване

п • б • р

Flag of Bulgaria.svg България по теми

Показване

п • б • р

Страни и територии в Европа

Показване

п • б • р

Страни на Балканския полуостров

Показване

п • б • р

Знамето на Европейския съюз Членове на Европейския съюз

Показване

п • б • р

Членове на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО)

Показване

п • б • р

Консултативни членове на Антарктическия договор

Показване

п • б • р

Организация за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС)

Показване

п • б • р

Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ)

ИЗТОЧНИК http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

Advertisements
Posted in: NEWS